Пародонтитът е хронично възпалително заболяване на тъканите, които поддържат зъбите – венец, пародонтален лигамент, цимент и алвеоларна кост. Започва като гингивит с кървене и зачервяване, а при липса на лечение възпалението преминава в дълбочина и води до загуба на прикрепване и кост. Резултатът е разклащане и в крайни случаи загуба на зъби. Добрата новина е, че с ранна диагностика и системна поддръжка заболяването може да бъде овладяно.
Как възниква пародонтитът
Пародонтитът се причинява от микробни биофилми върху зъбите и под венеца. Когато плаката не се отстранява ефективно, тя се минерализира в зъбен камък и поддържа възпалението. Имунният отговор на организма освобождава медиатори на възпалението, които с времето увреждат собствените тъкани. Балансът между бактериален товар и защитните сили на пациента определя дали гингивитът ще прогресира до пародонтит.
Рискови фактори
- Тютюнопушене – най-силният модифицируем рисков фактор, забавя заздравяването и маскира кървенето;
- Захарен диабет, особено ако е лошо контролиран;
- Лоша орална хигиена и пропуснати профилактични прегледи;
- Наследствена предразположеност и анамнеза за бързо прогресиращ пародонтит при близки роднини;
- Стрес и системни заболявания, които влияят на имунния отговор;
- Неправилни пломби и корони, които задържат плака, както и зъбен камък под венеца;
- Хормонални промени, някои медикаменти с влияние върху слюнката и венците.
Симптоми – кога да потърсите стоматолог
- Кървене при миене на зъби или спонтанно кървене;
- Чувство за подуване, зачервени или лъскави венци, лош дъх, неприятен вкус;
- Отдръпване на венеца и визуално „удължаване“ на зъбите, чувствителност към студ;
- Разклащане, промяна на позицията на зъбите, отваряне на пространства, болка при дъвчене;
- Гнойно отделяне при натиск върху венечния ръб;
- Подуване или дискомфорт на венците, периодични епизоди на обостряне.
Важно е да знаете, че пародонтитът често е „тих“ в ранните фази и може да протича без болка. Кървенето при миене е най-ранният лесно разпознаваем сигнал.
Етапи на заболяването
Днес пародонтитът се класифицира по стадий и степен. Стадирането описва тежестта и комплексността, а степента показва скоростта на прогресия и риска.
Стадий I – начален пародонтит
- Загуба на клинично прикрепване около 1 до 2 мм, плитки джобове около 4 мм, кървене при сондиране;
- Обичайно без подвижност и без рентгенови промени или с минимални такива.
Стадий II – умерен пародонтит
- Загуба на прикрепване 3 до 4 мм, джобове 5 до 6 мм, ранни рентгенови дефекти;
- Може да има начални промени в позицията на зъбите.
Стадий III – напреднал пародонтит
- Загуба на прикрепване 5 мм или повече, дълбоки джобове, вертикални костни дефекти, засягане на фуркации;
- Подвижност, миграция на зъби, функционален дискомфорт.
Стадий IV – тежък пародонтит със сложна рехабилитация
- Обширна загуба на опора, множество подвижни зъби и нужда от комплексна протетична и пародонтална рехабилитация.
Степен A, B или C
- Оценява се скоростта на прогресия;
- Взема предвид рискови фактори като тютюнопушене и диабет;
- Степен C означава бързо влошаване и по-агресивен подход в лечението и контрола.
Как поставяме диагноза
- Пълна пародонтална диаграма – измерване на дълбочините на джобовете, кървене при сондиране, нивото на прикрепване, подвижност и фуркации;
- Рентгенова оценка – визиографии или панорамна снимка за костната загуба и вертикални дефекти, CBCT при сложни случаи;
- Анализ на рискови фактори – тютюнопушене, диабет, медикаменти, хигиенни навици;
- Фотодокументация за проследяване във времето.
Диагнозата не е само „да“ или „не“. Тя определя стадия и степента и е основата за индивидуален план.
Как се лекува – накратко по фази
Фаза 1 – контрол на инфекцията и на рисковите фактори
- Професионално почистване над и под венеца, кореново заглаждане;
- Обучение по хигиена с адаптирани средства – интердентални четки, конец, иригатор;
- Преустановяване на тютюнопушенето и контрол на системни заболявания;
- Корекция на дефектни реставрации и фактори за задържане на плака.
Реоценка след 6 до 8 седмици
- Проверява се кървенето, дълбочините, хигиената и симптомите;
- Ако има остатъчни джобове над 5 до 6 мм или вертикални дефекти, се обсъжда хирургична фаза.
Фаза 2 – хирургично лечение при показания
- Клапни операции за визуален достъп и елиминиране на гранулации;
- Резективни техники за корекция на костния контур и намаляване на джобовете;
- Регенеративни процедури при подходящи дефекти – костни заместители и мембрани, емал матрикс дериват;
- Специални подходи при фуркации според класа на лезията.
Фаза 3 – поддържаща пародонтална терапия
- Индивидуален график през 3 месеца през първата година, след това 3 до 6 месеца според риска;
- На всяка визита се контролира плака, кървене, джобове и се правят целеви интервенции;
- Поддръжката е решаваща, защото пародонтитът е хронично заболяване с потенциал за рецидив.
Какво можете да направите у дома
- Миене на зъби два пъти на ден с флуорна паста и мека четка;
- Задължително междинно почистване всеки ден – интердентални четки или конец според зоната;
- Иригатор като допълнение при мостове, импланти и дълбоки междузъбни пространства;
- Ограничаване на тютюнопушенето и контрол на кръвната захар при диабет;
- Планирани профилактични прегледи и почиствания по вашия индивидуален график.
Често задавани въпроси
Възпалените меки тъкани се възстановяват при добра хигиена и професионално лечение. Загубената кост не се връща спонтанно. В определени дефекти е възможна регенерация с хирургични техники. Основната цел е спиране на прогресията и създаване на зона, която се поддържа лесно.
Процедурите се извършват с местна анестезия. Дискомфортът е временен и се контролира с обезболяващи при нужда.
Целта е да запазим максимален брой зъби. При напреднали и неблагоприятни случаи се преценява екстракция с последваща рехабилитация.
Началната фаза е няколко посещения в рамките на 2 до 6 седмици. Поддръжката е дългосрочна и определя трайния успех.
Пародонтитът е често и сериозно, но контролируемо заболяване. Той се развива от бактериален биофилм върху зъбите и се усилва от рискови фактори като пушене и диабет. Ранните симптоми като кървене при миене са повод за преглед. С точна диагноза, системна неоперативна и при нужда хирургична терапия и стриктна поддръжка заболяването може да бъде стабилизирано. Ключът е постоянна хигиена у дома и редовни професионални грижи по индивидуален план.
